Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 12., 19 март 2010 г. , град КОТЕЛ
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав,
на през две хиляди и девета година, в
публично съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ……………..……………………………
……………..…………………………….
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : …………………..…………………..
…………….……..…………………..
секретар С.П.
..........………………….……………………………………………………….……….
прокурор
……………………......………………………………………………………………………………….....…
като разгледа докладваното от Председателя ЙОВКА БЪЧВАРОВА гражданско дело номер 244 по описа на РС Котел за 2009 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Молбата е с правно основание чл.28,
ал.1 вр. чл.25, т.3 от Закона за закрила
на детето (ЗЗДет.), като производството се движи по реда на чл.530 и следващите
от ГПК.
Молител в производството е Дирекция за социално
подпомагане гр. Котел с искане съдът да настани детето Ф. Н. Д. в ДДЛРГ „Юрий Гагарин” в град Ямбол за срок от
една година или за друг срок, определен от съда, тъй като единственият му
родител се намирал в трайна невъзможност да го отглежда.
В съдебно заседание за молителя се явява юрисконсулт Д.,
която поддържа молбата.
Майката на детето Н.Д. Г., конституирана като
заинтересована страна в производството, не се явява и не взема становище по
основателността на молбата.
От доказателствата,
събрани по делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Детето Ф. е
родено на *** *** от майка Н.Д.Г. и е с неустановен произход откъм баща. По
данни на майката, биологичният баща на детето е починал. Майката съжителства на
съпружески начала с лицето И. А.А., за когото на съда е служебно известно, че
страда от шизофрения и с определение от 25.09.2009 г., постановено по ЧНД №
158/2009 г. на РС Котел, съдът на основание чл. 89, ал. 1, б.
"а" от НК му е наложил принудителна медицинска мярка, която се
изразява в предаването му на брат му Х. А. А. от с. Б., общ. К., който е поел задължение за
лекуването му под наблюдение на психо-неврологически диспансер.
И. А. не желаел да се грижи за детето, с което майката се
съгласила и оставила детето без постоянни грижи и надзор. Н. *** махала край
село Б., детето е посещавало училище в село К. и често е оставало в селото и се
е приютявало в изоставени плевници и къщи, ровело е из кофите за смет, за да
намери нещо за ядене. Сигнал за детето е подаден от кметството в село К., след което и въз основа на
направено социално проучване на 24.11.2009 г. със заповед № ЗД-ЗД02/0009 на
Директора на ДСП гр.Котел детето Н.е настанено временно по административен ред
в ДДЛРГ „Мария Роза” в село А., община Н. З. до произнасяне на съда, след като
е преценено, че детето е “дете в риск” по смисъла на чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДет. От
социалния доклад е видно, че майката Н. е приела със задоволство решението
детето да бъде настанено в специализирана институция и е заявила, че не може да
се грижи за него. В съдебно заседание съдът допусна и разпита като свидетел
Митка Върбанова – възпитател в ДДЛРГ, която заяви, че детето вече се чувства
добре в дома, започнало е за се социализира и да общува с другите деца, но има
проблем с усвояването на учебния материал. Свидетелката заяви, че детето е
изостанало в интелектуалното си развитие и преценява, че е на ниво на дете в
предучилищна възраст. Съдът изслуша и детето, с което комуникацията беше
затруднена поради притеснението му, че се намира в съдебна зала и поради
недоброто владение на български език. Детето заяви, че тъгува за майка си и се
е надявало да я види в съдебната зала, но не желае да се върне при нея, тъй
като в дома в Я. се чувства по – добре.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
От така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Молбата е основателна и доказана и като такава следва да се уважи. Съдът
следва да настани детето Ф. в ДДЛРГ „Юрий Гагарин” в град Я., тъй като приема,
че това е в негов интерес. ДСП, чрез специално създадения по силата на ЗЗДет.
орган – Отдел за закрила на детето, осъществява, съгл. чл.6, т.2 закрилата на
детето, която се основава на принципите, залегнали чл.3 от закона, според които
закрилата на детето се изразява в
осигуряване по най – добър начин на интересите на детето, зачитане и уважение
на личността му, отглеждане в семейна среда и др. В настоящия случай е счетено,
че за да се запазят по най- добрия начин интересите на детето, то трябва да
бъде настанено в специализирана институция. Детето е настанено временно там със
заповед до произнасянето на съда с решение.
Съдът намира, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл.25, т.1 от
закона, тъй като единственият му родител не полага никакви грижи по
отглеждането и възпитанието на детето. Съдът стигна до този извод, след като
направи внимателна преценка на доказателствения материал по делото и счита, че
с оглед на неговите интереси следва да бъде настанено по реда на чл.26, ал.1
извън семейството. Съдът счита, че в настоящия казус е налице хипотезата на
чл.28, ал.3, изр.2 от закона, а именно – не е в интерес на детето да се спазва
поредността, установена в чл.26, ал.1 и настаняването на детето в
специализирана институция най–добре би защитило правата му, прогласени в чл.10
– правото за нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Роднините на детето категорично са отказали
да го отглеждат, а на територията на Община Котел липсват приемни семейства.
Детето следва да бъде настанено в посочената специализирана институция за срок
от една година.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
НАСТАНЯВА детето Ф. Н. Д., родена на *** ***,
ЕГН **********, в ДДЛРГ „Юрий Гагарин” в град Ямбол за срок от една година или
до настъпване на други обстоятелства за неговото извеждане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред ОСС Сливен в седемдневен срок от съобщаването му на молителя и заинтересованата страна, че е
изготвено.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :