МОТИВИ към решение № 25/20.04.2010 г., постановено по НАХД № 58/2010 г. на Районен съд КОТЕЛ

Производството по делото е образувано по внесено от РП Котел предложение по реда на глава ХХVІІІ от НПК обвиняемия С.С.Ш. да бъде признат за виновен за това, че на 02.01.2010 г. в държавен дивечовъден участък в местността „Дяла” в землището на село Медвен, Сливенска област, стопанисван от ловно сдружение „Ловно-рибарско дружество „Котел”, представлявано от Красимир Петров Калайджиев, убил без надлежно разрешение, изискващо се съгласно Закона за лова и опазване на дивеча, едър дивеч – сръндак на стойност 700.00 лева, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.237, ал.1 от НК.

В съдебно заседание за РП Котел се явява прокурор Рандева, която поддържа обвинението и моли съда, след като признае обвиняемия за виновен, да го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и да му наложи административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева.

Обвиняемият С.Ш. се явява, не оспорва описаните в постановлението фактически обстоятелства и дадената правна квалификация. Предоставя на съда да определи по справедливост размера на наказанието.

След цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 02.01.2010 г. бил разрешен лов за диви прасета в местн. „Дяла” в землището на село Медвен. Това ловище се стопанисва от „Ловно-рибарско дружество Котел” по силата на договор от 19.09.2001 г., сключен между Държавно лесничейство Котел (сега Държавно ловно стопанство Котел) и ловно сдружение „Ловно – рибарско дружество Котел”. На посочения ден отговорник по лова бил св. Никола Люцканов. Групата се състояла от 15 ловци, между които и обв. С.Ш.. По дознанието е приложено разрешително за групов лов, издадено на 02.01.2010 г. от Директора на ДЛС Котел, с което на ловната група е дадено разрешение да отстрелят дива свиня.

Сутринта на 02.01.2010 г. ловците отишли на мястото на лова и св. Люцканов направил предварителен инструктаж, като разпределил ловците и им показал местата, на които ловците трябва да застанат. Разяснил на всички ловци, че може да се отстрелва само дива свиня. За да следи за законосъобразното протичане на лова, на място бил изпратен св. Х. Д.– служител в ДЛС Котел. Обв. Ш. застанал на пусия на мястото, което му посочил св. Л.. Чул шум и видял силует на животно. Решил да стреля, без предварително да се е убедил, че животното е дива свиня. Стрелял и убил животното. Когато отишъл до животното, установил, че е застрелял сръндак. Взел животното, провесил го на едно дърво и започнал да му дере с нож кожата. Св. Д. и останалите ловци чули изстрелите и св. Д. се отправил към мястото на стрелбата. Когато св. Д. пристигнал, видял, че обвиняемият почти е одрал кожата на сръндака. Установявайки незаконния лов, св. Д. разпоредил спиране на лова и събрал членските карти на всички ловци. Уведомил дежурните служители на РУ на МВР Котел и на място пристигнала оперативна група. Бил извършен оглед на местопрестъплението, като бил изготвен и снимков материал. Убитото животно било иззето като веществено доказателство и предадено за пазене в ДЛС Котел. Огнестрелното оръжие на обвиняемия било иззето и предадено на съхранение в РУ на МВР Котел.

По делото е назначена съдебно – зоологическа експертиза, според която стойността на убития сръндак е 700.00 лева. С разписка от 01.02.2010 г. обвиняемият възстановил сумата 700.00 лева на ощетеното юридическо лице „Ловно – рибарско дружество Котел”.

Съдът изгради описаната фактическа обстановка, след като анализира събраните по делото на досъдебното производство доказателства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Обвиняемият С.С.Ш. следва да бъде признат за виновен за извършване на престъпление по чл.237, ал.1 от НК затова, че на 02.01.2010 г. в местността „Дяла” в землището на село Медвен, община Котел убил без надлежно разрешение едър дивеч – сръндак на стойност 700.00 лева.

Налице са всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението по чл.237, ал.1 от НК – безспорно са установени както времето, така и мястото на извършване на престъплението. Не се спори и относно авторството на престъпното деяние. От приложените по делото писмени доказателства явства, че ловната група, част от която е бил обвиняемият, е разполагала само с разрешително за отстрел на дива свиня, но не и на сръндак, поради което съдът приема за безспорно, че обвиняемият не е притежавал разрешително за лов на сръндак. Сръндакът е „едър дивеч” по смисъла на т.3 от Приложение № 1 към чл.5, ал.2, т.1 и ал.5 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Деянието е извършено с пряк умисъл – обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и ги е желаел.

Налице са всички предвидени в разпоредбата на чл.78а от НК условия за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба. Обвиняемият е пълнолетно лице, деянието е извършено умишлено, предвижданото наказание е лишаване от свобода до една години лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева. Всички причинени от деянието имуществени вреди са възстановени на ощетеното юридическо лице. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.ХХVІІІ от НПК. При определяне размера на глобата, която да се наложи на обвиняемия, съдът се съобрази с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, прецени обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Решаващият състав счита, че глоба в размер на 800.00 лева най – адекватно отговаря на тежестта на извършеното. При определяне размера на глобата съдът акцентира на моралната тежест на извършеното деянието и на безпардонното и безотговорно отношение на обвиняемия към установените забрани. Ръководен от горното, съдът лиши обвиняемия от право да ловува за срок от една година и шест месеца. На основание чл.53, ал.1, б. „а” от НПК съдът разпореди да бъде отнето в полза на държавата огнестрелното оръжие, с което обвиняемият е застрелял животното. Съдът разпореди да се унищожат след влизане на решението приложените по делото веществени доказателства – животински косми и две парчета от сезал.

Ръководен от горните съображения, съдът постанови решението си.

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :