МОТИВИ към присъда № 4 / 11.02.2010 г. по
НОХД № 90 /
Срещу подсъдимия С.И.С. е
повдигнато обвинение за това, че през месец декември
В хода на съдебните прения
представителят на РП Котел поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита
фактическата обстановка за безспорно доказана и моли на подсъдимия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния минимум.
Защитникът на подсъдимия – адв. Е.М. *** не оспорва описаната в обвинителния акт
фактическа обстановка, от която действително било видно, че подсъдимият бил
извършил кражба, но възразява срещу правната квалификация, според която
кражбата е извършена в условията на повторност, предпоставка за което е случаят
да не е маловажен. Моли съда да приеме, че случаят, с оглед стойността на
отнетата вещ, е маловажен, поради което следва да квалифицира деянието по
чл.194, ал.3 от НК. Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание глоба, тъй
като другите, предвидени в чл.194, ал.3 от НК наказания, се явявали прекалено
тежки и не съответствали на тежестта на извършеното и на обществената опасност на
дееца.
Подсъдимият се признава за виновен
за извършеното престъпление и моли съда да му наложи наказание глоба.
Съдът, след като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за
установено следното:
Подс. С.И.С. е роден на ***г. в гр. Котел,
неграмотен, съжителства на съпружески начала, безработен, осъждан, живее
постоянно в село Градец, община Котел.
На неустановена по делото дата
през нощта в края на месец декември
Тези обстоятелства съдът
установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които съдът
кредитира в тяхната цялост. Към доказателствения материал съдът приобщи и
прочетените на основание чл.281, ал.3, вр. ал.1, т.5 от НПК показания на
неявилия се свидетел Н.Б.. Съдът кредитира заключението на вещото лице, след
като прецени, че е обективно, безпристрастно и компетентно изготвено. Към
доказателствения материал съдът приобщава и всички събрани на досъдебното производство доказателства.
Посочените доказателства, обсъдени
в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно
времето, начина на извършване на престъплението, мястото на неговото извършване
и предмета на престъпното посегателство.
При така установеното от
фактическа страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.197, т.2 вр. чл.194, ал.3 от НК затова, че на неустановена дата в края на
месец декември
Налице
са всички съставомерни признаци на престъплението, за което срещу подсъдимия е
повдигнато обвинение. Безспорно е установено времеизвършването на
престъплението, както и мястото на неговото извършване. Подсъдимият е отнел
движима вещ – шиле на стойност 120.00 от владението на пострадалия М.Б. и е
установил свое собствено владение, като се е разпоредил с нея.
Съдът
прие, че случаят е маловажен с оглед критериите, установени в чл.93, т.9 от НК,
тъй като счете, че вредните последици са назначителни, като изходи от най –
вече от стойността на отнетото имущество – 120.00 лева, поради което прие, че
престъплението е съставомерно по чл.194, ал.3 от НК и по тези причини го
оправда по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1, т.7 от НК.
Съдът
осъди подсъдимия по превилегирования състав на чл.197, т.2 вр. чл.194, ал.3 от
НК, тъй като по делото са представени доказателства, че подсъдимият е
възстановил стойността на открадната вещ.
Подсъдимият
е извършил престъпленията при условията на пряк умисъл – съзнавал е
обществената му опасност, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
При определяне вида и размера на наказанието съдът прецени
обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени и
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на
закона – чл.54 от НК. В разпоредбата на чл.194, ал.3 от НК са предвидени две
алтернативни наказания – пробация или глоба от 100 до 300 лева. С оглед
обществената опасност на деянието и на дееца съдът прецени, че по – подходящо е
да наложи на подсъдимия по – тежкото наказание, а именно пробация. Съдът
определи три пробационни мерки – задължителна регистрация
по настоящ адрес два пъти седмично за срок от една година, задължителни срещи с
пробационен служител за срок от една година и 200
часа безвъзмезден труд в полза на обществото месеца за срок от една година. На
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК съдът определи общо наказание между
настоящата присъда и по присъдата по НОХД № 31/2009 г. на РС Котел, като наложи
по – тежкото между двете наказания, а именно пробация, изразяваща се
задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от една
година, задължителни срещи с пробационен служител за
срок от една година и 200 часа безвъзмезден труд в полза на обществото месеца
за срок от една година. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът разпореди да се
приспадне изцяло изтърпяното наказание по присъдата по НОХД № 31/2009 г. на РС
Котел.
По правилата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс.
С. да заплати по сметката бюджета на съдебната власт направените по делото
разноски в размер на 90.00 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :