МОТИВИ към присъда № 24 / 14.07.2009 г. по НОХД № 183 /
Срещу подсъдимия А. Л. Я. е повдигнато обвинение затова,
че на 03/04.05.2008 г. от открит двор в село Мокрен, община Котел, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 3,75 кв.м. алуминиеви
профили на обща стойност 123.75 лева от
владението на Н. С. М. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, представителят на РП Котел поддържа обвинението така, както е
повдигнато. Счита фактическата обстановка
за безспорно доказана и моли на подсъдимия да бъде наложено наказание три
години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимият Я. оспорва
описаните в обвинителния акт фактически обстоятелства, като твърди, че
процесните алуминиеви профили били продадени на св. С. С. от неизвестни лица,
който пък, от своя страна, ги бил дал на подсъдимия, за да ги продаде в град
Стралджа на изгодна цена. Моли съда да го признае за невиновен и да го оправдае
по повдигнатото му обвинение. Не заема алтернативна позиция.
Съдът, след като обсъди
всички доказателства, събрани по делото, намира за установено следното:
Подс. А. Л. Я. е роден на 17.06.1968
г. в село Мокрен, община Котел, български гражданин, със средно образование, безработен,
осъждан многократно, живее постоянно в село********.
На 03.05.2008 г. св. Н. М.
пуснал магарето си да пасе на поляната край здравния пункт в село М. и когато
отишъл да го потърси, го намерил умряло в една шахта. Много хора от селото,
вкл. и подсъдимият, разбрали за случилото се. Надвечер подсъдимият отишъл в
дома на свидетеля и му предложил да го купи за 20.00 лева, за да го препродаде
на търговец на животни в град Стралджа. Обещал на свидетеля, че ще му даде
парите, когато го препродаде. Свидетелят се съгласил и му дал умрялото животно.
Докато разговаряли на двора, подсъдимият видял магарешката каруца, на която
канатите били направени от алуминиеви профили и решил да ги открадне, за да ги
продаде. След като се стъмнило,
подсъдимият влязъл в двора на дома на пострадалия и извадил всичките странични
алуминиеви канати на каруцата, както и алуминиевите профили, служещи за под на
каруцата, всички с общ размер 3.75 кв.м. Подсъдимият занесъл откраднатите вещи
в дома си и започнал да обмисля как да ги продаде. На сутринта пострадалият
видял, че алуминиевите профили липсват и уведомил устно местния полицейски
служител.
На 06.05.2008 г.
подсъдимият отишъл при св. Ж. М. и го помолил да го заведе с автомобила си до
град Стралджа, като му обяснил, че трябва да отиде до болницата, защото детето
му било болно. Св. М. се съгласил да го закара и на следващата сутрин
подсъдимият пристигнал до дома на свидетеля и докато свидетелят се приготвял,
подсъдимият сложил в багажника на лекия автомобил един сак, в който били
събрани части от алуминиевите профили, а на задната седалка сложил останалите
профили и ги покрил с одеяло. Св. М. твърди, че видял багажа, но не се
поинтересувал какво точно пренася подсъдимият и потеглили. Същата сутрин се
провеждала специализирана полицейска операция и на края на селото полицейските
служители свидетелите А. К. и М. С. спрели автомобила за проверка и след като
видели алуминиевите профили, попитали чии са. Подсъдимият отговорил, че са
негови, но полицейските служители се усъмнили в истинността на думите му,
затова подсъдимият и свидетелят М. били помолени да отидат при местния
полицейски служител за изясняване на случая. С протокол от 07.05.2008 г. е било
извършено претърсване на лекия автомобил и намерените в него алуминиевите
части, общо 32 броя, са били иззети. С определение от същата дата, постановено
по ЧНД № 73/2008 г. на РС Котел, извършените действия по претърсване и
свързаното с него изземване са били одобрени по реда на чл.161, ал.2 от НПК,
след като съдът е приел, че тези действия са били единствената възможност за
събирането и запазването на доказателства.
Горната фактическа
обстановка съдът изгради, след като обсъди всички събрани по делото
доказателства. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Н. М., И. М.
и Ж. М.. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Я. и показанията на св. С.
С., в които изграждат следната защитна версия : че неустановени по делото лица
от цигански произход продали процесните вещи на св. С., който, обаче, нямал
достатъчно пари и затова св. И. М. ги доплатил, след което св. С. ги занесъл на
подсъдимия с молба да продаде извън село Мокрен, тъй като цената, на която св.
И. М. изкупувал метални отпадъци, била ниска и не го устройвала. Обясненията на
подсъдимия и показанията на св. С. се допълват взаимно, но противоречат на
показанията на посочените по – горе свидетели. Св. И. М. категорично отрече
през месец май
Съдът кредитира и
показанията на свидетелите М. С. и А. К., но не и в частта им, в която
заявяват, че подсъдимият си бил признал пред тях, че е откраднал алуминиевите
профили от дома на св. М.. Така по заобиколен начин в кръга на доказателствата
биха се включили показания, които подсъдимият е дал в друго процесуално
качество и би се стигнало до ситуация, в която подсъдимият да свидетелства сам
срещу себе си, което е нарушение на чл.6, т.1 и т.2 от ЕКПЧ. Правото на всяко
лице да запази мълчание и правото му да не се самоуличава в престъпление са
всеобщо признати европейски стандарти и представляват неотменима част от
правото на справедлив процес.
Към доказателствения
материал съдът приобщава и заключението на изслушаната съдебно – оценителна
експертиза, според която стойността на отнетите вещи е 123.75 лева. Съдът
намери експертизата за обективно и безпристрастно изготвена и съдът я кредитира
в нейната цялост.
Съдът кредитира и прочетените и приобщени на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства – протоколи за оглед, претърсване,
изземване и приложения към тях снимков материал, бюлетини и справки за съдимост.
Посочените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност,
установяват по един безспорен начин факти относно времето, начина на извършване
на престъплението, мястото на неговото извършване и предмета на престъпното
посегателство.
При така установеното от фактическа страна съдът стигна
до правния извод, че подсъдимият А. Я. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194,
ал.1 от НК затова, че на 03/04.05.2008
г. в село Мокрен, община Котел, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 123.75 лева от владението на Н. М. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Налице са всички съставомерни признаци на престъплението,
за което срещу подсъдимия е повдигнато обвинение. Безспорно е установено
времеизвършването на престъплението, както и мястото на неговото извършване. Съдът
приема за категорично установено обстоятелството, че именно подсъдимият, след
като е видял алуминиевите канати на каруцата на пострадалия, е отишъл през
нощта и ги е откраднал. Съдът приема, че това е така, тъй като изцяло се
опроверга защитната версия на подсъдимия, че алуминиевите профили били
препродадени от неустановени по делото лица. Подсъдимият, като е отнел описаните
движими вещи от владението на пострадалия, е установил свое собствено владение
и се е разпоредил с тях.
Престъплението е извършено от подс. Я. при условията на
опасен рецидив. С определение от 06.04.2005 г., постановено по ЧНД № 962/2004
г. на РС Сливен, на подсъдимия Я. е определено по реда на чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК общо наказание по четири влезли в сила присъда по НОХД №
570/1996 г. на РС Сливен, НОХД № 301/1998 г. на ОС Сливен, НОХД № 595/2001 г.
на РС Сливен и НОХД № 1135/2003 г. на РС Сливен, в размер на шест години
лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е завишено със шест месеца.
При тези данни настоящото деяние се явява извършено при условията на чл.29,
ал.1, б. “а” от НК, след като подсъдимият е бил осъден за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението
на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК. Липсва отрицателната
предпоставка, установена в чл.30, ал.1 от НК, тъй като от приложената справка е
видно, че наложеното общо наказание е било изтърпяно за времето от 26.08.1998
г. до 21.09.2004 г. и в този смисъл от изтърпяването на наказанието не е
изминал срок по – дълъг от пет години.
Подсъдимият е извършил престъпленията при условията на
пряк умисъл – съзнавал е обществената му опасност, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. Я. съдът
прецени обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия,
оцени и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно
изискванията на закона. Съдът наложи на подсъдимия наказание две години
лишаване от свобода, което постанови да се изтърпи при първоначален строг режим
в затворническо общежитие от закрит тип. Налице са както смекчаващи, така и
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. Съдът прецени, че деецът е
с висока степен обществената опасност и се очертава като личност с трайно
изявени наклонности към извършване на противообществени прояви. Настоящата
присъда е шеста по ред и въпреки продължителният му престой в затвора, явно е,
че наложеното наказание от шест години и шест месеца лишаване от свобода не му
е подействало нито превъзпитателно, нито възпиращо. Но ниската стойност на
отнетото имущество мотивира съда да определи наказание лишаване от свобода в
неговия предвиден в закона минимален размер, като счете, че наказание две
години лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно, е балансирано с
оглед обществената опасност както на деянието, така и на дееца.
Съдът разпореди да се върнат на пострадалия 17 броя
алуминиеви профили, приложени по делото като веществени доказателства.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата 55.00 лева, представляващи
направени по делото разноски.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :