МОТИВИ към присъда № 10 / 17.03.2009 г. по НОХД № 193 / 2008 г. по описа на Районен съд КОТЕЛ

Срещу подсъдимия Г. Д. И. е повдигнато обвинение затова, че през периода от 18.07.2008 г. – 20.07.2008 г. в град Котел при условията на опасен рецидив, като разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи от владението на Д. В. К. на стойност 59.60 лева и на В. Д. К. на стойност 61.20 лева – общо на стойност 120.90 лева без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.

В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, представителят на РП Котел поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита фактическата обстановка за безспорно доказана и моли на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода около минимума, което да се изтърпи ефективно.

Назначеният на основание чл. 94, ал.1, т.2 от НПК служебен защитник на подс. П.– адв. М. Г., счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Моли на подсъдимия да се определи наказание лишаване от свобода около минимума.

Подсъдимият заявява,че не се признава за виновен и многократно направи искане за отлагане на делото, но тълкувайки обясненията му, съдът прецени, че подсъдимият изцяло признава фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт и в този смисъл се признава за виновен по цялото повдигнато обвинение. В дадената му последна дума не изразява становище досежно вида и размера на наказанието, което да му бъде наложено.

Съдът, след като обсъди всички доказателства, събрани по делото, намира за установено следното:

Подс. Г. Д. И. е роден на 03.06.1986 г. в град С., български гражданин, без образование – неграмотен, осъждан многократно, изтърпява в момента наказание лишаване от свобода в затвора в град Стара Загора, заявеният му постоянен адрес е в село Г., но живее преимуществено в град С.

На неустановена дата през периода от 18 до 20 юли 2008 г. подсъдимият дошъл в град Котел и минавайки край дома на свидетелите Д. К. и В. К. на ул. „ххххххх”, № х, решил да влезе и да открадне нещо. Видял, че вратите са заключени с катинар и разбрал, че собствениците не живеят в нея. През лятото на 2008 г. свидетелите работели в С. В., а св. Г. В. наглеждала къщата. Последно св. В. минала на 18.07.2008 г. и не забелязала нищо необичайно. Вечерта по тъмно подсъдимият счупил стъклото на прозорец на първия етаж и влязъл във вътрешността на къщата. В стаите намерил и взел аудиокасетофон „Хитачи”, собственост на св. Д. В. и DVD-плеар уредба, марка ELIT, модел PV-333 без дистанционното управление, собственост на св. В. К. Взел уредите и излязъл на двора. От банята на двора взел душ батерията, а от двора взел 8 метра кабел, който бил свързан към електрическата мрежа. След като си тръгнал, начупил касетофона и заедно с душ батерията и кабела ги продал за отпадъчни метали. В него останала само DVD-плеар уредбата. Като минавал край дома на св. Т. Ц., спрял и предложил на св. А. Х. да я купи за 20 лева. Тъй като св. Х. имал само 10 лева, подсъдимият се съгласил да му я продаде за тази цена. Св. Х. купил уредбата и на следващия ден си тръгнал за град В..

На 20.07.2008 г. св. Г. В. отново минала край дома на брат си и видяла, че прозорецът е разбит. Подала сигнал в РУ на МВР Котел и се обадила на пострадалите. По жалбата били проведени оперативно – издирвателни работи, в резултат на които извършителят бил разкрит. На 10.11.2008 г. св. А. Х. предал доброволно DVD-плеар уредбата.

Горната фактическа обстановка съдът изгради, след като обсъди всички събрани по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимите и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Г. В., Д. К., В. К., А. Х. и Т. Ц.. Съдът се довери и изцяло на изготвената от вещото лице С. П. съдебно – оценителна експертиза, която изслуша и приобщи към делото. Според експертизата, общата стойност на отнетите вещи възлиза на 120.90 лева. Съдът кредитира и прочетените и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Посочените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението, мястото на неговото извършване и предмета на престъпното посегателство.

При така установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод, че подсъдимият Г. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 от НК затова, че на неустановена дата през периода от 18 до 20 юли 2008 г. в град Котел, след като разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 120.90 лева от владението на Д. К. и В. К. без тяхна съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Налице са всички съставомерни признаци на престъплението, за което срещу подсъдимия е повдигнато обвинение. Безспорно е установено времеизвършването на престъплението, както и мястото на неговото извършване. Подсъдимият е отнел описаните движими вещи от владението на пострадалите лица и е установил свое собствено владение, като се е разпоредил с тях. Престъплението е квалифицирано по по – тежко наказуемия състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като, за да проникне във вътрешността на къщата, подсъдимият е счупил стъклото на прозорец на първия етаж. Прозорецът представлява преграда, здраво направена за защита на имот.

Подсъдимият е извършил престъпленията при условията на пряк умисъл – съзнавал е обществената му опасност, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Съдът призна подс. Г. И. за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 от НК, тъй като престъплението не е било извършено в условията на опасен рецидив. В обвинителния акт са посочени следните осъждания на подсъдимия, които според прокурорът обосновавали опасния рецидив : с определение от 27.09.2006 г. на РС Сливен е определено общо наказание по две групи дела :

1/ НОХД № 1332/2005 г. и НОХД № 1161/2003 г., двете на РС Сливен, в размер на една година лишаване от свобода.

2/ НОХД № 615/2003 г., НОХД № 242/2003 г., НОХД № 242/2003 г., НОХД № 1522/2001 г., НОХД № 490/2002 г. и НОХД № 719/2002 г., всички на РС Сливен, в размер на три години лишаване от свобода.

На първо място, не са налице условията на чл.29, ал.1, б. „а” от НК подсъдимият не е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК. Съобразно чл. 29, ал.2 от НК не могат да се вземат предвид тези престъпления, които са били извършени от подсъдимия като непълнолетен.

На следващо място, не са налице и условията чл.29, ал.1, б. „б” от НК, тъй като подсъдимият е осъден за две престъпления, които е извършил като пълнолетен – по НОХД № 2075/2006 г. и НОХД № 1103/2007 г., но тъй като между тях са налице условията на чл.25, ал.1 от НК за кумулиране на наказанията, две присъди не са равнозначни на две осъждания по смисъла на б. „б”, поради което престъплението се явява несъставомерно и по б. „б”.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. Г. И. съдът прецени обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на закона. Налице са и смекчаващи, и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства. За смекчаващи обстоятелства съдът прецени пълните самопризнания, относително ниската стойност на отнетото имущество, занижения социален статус и нездравата семейна среда или по – скоро липсата на такава. Отегчаващи обстоятелства са, на първо място и най – вече многобройните му осъждания за престъпления против собствеността и против обществения ред, очертаващи личност с трайно изявена склонност към извършване на противообществени прояви от ранна юношеска възраст и незачитане на установения правов ред. Тези обстоятелства сочат на формирана личност с висока обществена опасност, на която дори и продължителните ефективни наказания лишаване от свобода не са повлияли достатъчно превъзпитателни и възпиращо. Съдът наложи на подсъдимия наказание една година лишаване от свобода, след като прецени, че то отговаря в оптимална степен на обществената опасност и на деянието, и на дееца. Съдът постанови първоначален общ режим на изтърпяване.

Съдът разпореди да се върне на собственика ù В. К. отнетата му DVD-плеар уредбата, приложена по делото като веществено доказателство.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС Котел сумата 75.00 лева.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :