Р Е Ш Е Н И Е № 39,т.І

Номер 39, 15 април 2009 г. , град КОТЕЛ стр.119-123

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на десети февруари през две хиляди и девета година, в публично съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Й. Б.

ЧЛЕНОВЕ : ………………………………

……………………………….

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : …………................………..

……………...............……..

секретар С.П. …………………………….………..…...………………………………...……………

прокурор …………………….…………………………………….…………………………………………………...

като разгледа докладваното от Председателя Й. Б. гражданско дело номер 287 по описа за 2006 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищец в производството е Община К., предявила чрез пълномощника си адв. Г. Ч. от АК С. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) против Потребителна кооперация “Г. С. Раковски” Котел.

Твърди се, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ в село М., Сливенска област, представляващ НУПИ № 170, ведно с построената в имота сграда и останалите подобрения и трайни насаждения в него. Имотът бил общинска собственост, съгласно чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост (ЗОС), § 42 от ПРЗ на ЗИДЗОС и § 7, ал.1, т.6 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), но ответната кооперация оспорвала правото на собственост на ищеца, като държала и ползвала имота, без да разполага с каквито и да било документи, които да я легитимират като собственик, което обосновавало правния интерес у ищеца да потърси правата си по съдебен ред. Предвид горното, ищецът моли да се признае за установено по отношение на ответната кооперация, че е собственик на описания имот и ответникът да бъде осъден да му предаде държането върху имота. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебните заседания ищецът се представлява от адв. С. Р. и адв. А.-У. Г., двамата от АК С., които поддържат предявения иск и молят съда да го уважи.

Ответната ПК се представлява по пълномощие от адв. Л. Д. от АК С., която оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като заявява, че Община К. не е собственик на имота на посочените основания. Не оспорва твърдението на ищеца, че ПК владее имота като свой. В представената писмена защита заявява, че ПК е собственик на основание покупко – продажба по реда на Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ, отм.) и на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. В хода на съдебното следствие тези две възражения не са били заявени. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК (отм.), намира за установено следното от фактическа страна:

По първия одобрен регулационен план на село М.от 1927 г. процесният имот се е индивидуализирал като имот с пл. № 119 в кв. 37, за който е бил отреден парцел ІІІ. В имота е нанесена една дървена жилищна сграда на един етаж. По разписния списък към плана имотът е записан като собственост на С. В. “за живеене”.

През 1974 г. наследниците на С. В.С. са поискали да бъде извършена оценка на процесния имот и същият да бъде обявен за продажба по реда на Закона за собствеността на гражданите (отм.). С протокол от 30.10.1974 г. комисия, назначена от председателя на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет, е извършила оценка на предложения за продажба имот и е излязла със становище, че стойността на имота, включва земя, сграда и трайни насаждения, е 4 542.49 лева. С решение от 27.02.1978 г. ИК на ГНС Котел за купувач на имота е определен Наркооп „Г. С. Раковски” Котел. На стр.80 от досието на делото е представено писмо, изпратено от директора на управление „Разработващ блок” в Централния кооперативен съюз до Окръжния кооперативен съюз и Наркооп Котел, в което е посочено, че ИК при ИКС е разрешил на Наркооп Котел да закупи недвижими имоти в селата М. и К. с протокол от 16.01.1980 г., т.е. две години по – късно. Съдът приема, че се касае за същия имот, като се има предвид съвпадащата стойност. По делото не се спори, че ПК „Г. С. Раковски” е правоприемник на Наркооп К..

По делото не се представиха доказателства, че купувачът е платил на продавачите продажната цена. Не се представи и нотариален акт по реда на чл.20 от ЗСГ (отм.), който да легитимира купувача като собственик на купения имот.

По регулационния план на село М., одобрен със заповед № 1012/26.11.1980 г., процесният имот представлява дворно място с пл. № 170 в кв.30, в което е построена масивна стопанска постройка и за имота е отреден парцел ІІ – „за търговски нужди”. Вещото лице е направило справка към разписния списък към плана, в който като собственик на имота е записана РПК К. – механа.

През месец август 1980 г. къщата в село М. е била заприходена като основно средство по сметка 100 „Основни средства” на стойност 4 542 лева (стр.83 от досието на делото). Запитан в съдебно заседание откъде стига до извода, че заприходен е именно процесният имот, вещото лице И.К. заяви, че основание за това му дава стойността на имота, записана без стотинките, съобразно действащите тогава счетоводни правила.

През 1985 г. е одобрен списък на основните ремонти, който е бил проверен от БНБ Сливен, като за ремонта на къщата в село М. са предвидени 16 000.00 лева. По делото е представен отчет на аналитична сметка 940 „Разходи за основен ремонт”, където е описано, че направените разходи за основния ремонт възлизат общо в размер на 59 259.36 лева. Вещото лице обясни в съдебно заседание, че най – вероятно междувременно е била утвърдена и друга план – сметка за увеличение на разходите, която не е запазена.

Ответната страна представи по делото множество първични счетоводни документи – фактури, платежни искания, пътно – прехвърлителни разписки и др., с които се установява, че за ремонта на къщата са били закупувани със средства на Наркооп различни строителни материали – тухли, пясък, чакъл, камъни, каменни плочи, изплащани са възнаграждения на работили на обекта работници и др. Представените счетоводни документи съдът анализира в съвкупност с показанията на свидетелите З. Ж. и Х. Т., които заявиха, че старата къща не е била съборена изцяло, а механата е била построена на нейните основи, като са били направени разширения. И двамата свидетели заявиха, че тъй като имотът е бил паметник на културата, от НИПК са изградили имота в груб строеж и сградата е била покрита, като всички останали довършителни работи – мазилки, тавани, дограми, дюшемета и др. – са били финансирани със средства на кооперацията. Свидетелските показания обясняват обстоятелството, че по делото не са представени доказателства, че кооперацията е закупувала строителни материали, които да се използват при първоначалния строеж на сградата – напр. арматурно желязо, бетон, дървени греди, ритловици и керемиди за покривната конструкция и други такива. По делото не се представиха доказателства, че грубият строеж е бил финансиран със средства на самата стопанска организация така, както е било поискано от председателя на Окръжния народен съвет в град С. с негово писмо от 1983 г. до Окръжния кооперативен съюз на основание Наредба № 16 от 1978 г. за определяне на увеличената стойност и вписване на законна ипотека върху недвижими имоти - паметници на културата, издадена от председателя на Комитета за култура.

По делото са приложени списъци на дължимия от кооперацията данък върху сградите за 1984 г., 1986 г. и 1988 г., в които механата в село М. е декларирана за същата сума от 4 542.00 лева и за нея е плащан данък. Към момента имотът е заприходен в баланса на ответната кооперация по сметка 203 на стойност 184.65 лева. Тази стойност е посочена и през 2001 г., когато ответната кооперация е декларирала имота като свой собствен с декларация в ДП К..

За имота, предмет на настоящото дело, няма съставени актове за държавна, респ. общинска собственост, нито се изнесоха данни, че е включен в капитала на търговско дружество, в сдружение с нестопанска цел или държавно или общинско предприятие.

Вещото лице И.Х., изготвил възложената му експертиза след оглед на място, сочи, че дворното място не е оградено и благоустроено, с изключение на подхода към основната сграда, представляващ стъпала и настилка от каменни плочи, а западната и северната имотни граници не са материализирани на място с ограда.

Горните факти съдът възприе след цялостна преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, съобразно тяхната доказателствена сила, която им придава законът. Към доказателствения материал съдът приобщава строително – технически експертизи, изготвени на вещото лице Х. и счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице И.К., след като прецени, че са компетентно и обективно изготвени. Съдът се довери на показанията на двамата разпитани по делото свидетели, след като прецени, че свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото, обективно изнесоха пред съда непосредствените си впечатления и показанията им не влизат в противоречие, а напротив, допълват събрания писмен доказателствен материал.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Въз основа на наведените в исковата молба твърдения, очертаващи рамките на спора, съдът квалифицира правно предявения иск по чл.108 от ЗС – да се признае за установено по отношение на ПК “Г. С. Раковски”, че Община К. е собственик на НУПИ № 170 в кв. 30 по плана на село М. и ПК “Г. С. Раковски” да бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху имота.

Разгледан по същество, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът не проведе пълно главно доказване на твърдения от него факт – а именно, че собственик процесния имот на посочените в исковата молба основания.

Община К.не е собственик на имота и съображенията на съда в тази насока са следните : До 1990 г. собствеността в България бе два вида, установени от чл.2 от ЗС в редакцията му до 17.04.1990г, а именно социалистическа, която принадлежеше на държавата, на кооперациите и на другите обществени организации, и собственост на частните лица, която от своя страна се делеше на лична и частна. До тогава общината, като административно-териториална единица, не разполагаше със своя собственост, а имаше учредено право на оперативно управление (стопанисване и управление) върху обектите на държавната собственост.

Със ЗИД на ЗС (ДВ, бр. 31 от 17.04.1990 г.) се създаде нов текст на чл.2 ЗС, според който собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани. Но веднага чл. 6 ЗС в същата му редакция от 17.04.1990 г. уточнява, че държавна, съответно общинска собственост са вещите, обявени от Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и вещите, които държавата или общините придобият. По това време, обаче, липсва закон, който да сочи кои вещи са държавна и кои общинска собственост.

Първият закон, който внася донякъде разграничение между двата вида собственост, е ЗМСМА. В § 7 от ПЗР на закона се прави изброяване на държавните имоти, които преминават в собственост на общините с влизането на закона в сила. Съгласно т.6 на ал.1-ва, общинска собственост стават обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Ал.2-ра поставя допълнително ограничение, а именно това имущество да не е включено в капитала, уставния фонд или да не се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество.

С влизането в сила на ЗДС и на ЗОС (и двата обнародвани в ДВ, бр.44 от 21.05.96г., в сила от 01.06.1996г.) окончателно се разрешава въпросът кои имоти са държавна и кои общинска собственост. Нормата на чл. 2 ЗОС вече сочи императивно кои имоти са общинска собственост. В основни линии тази правна норма възпроизвежда текста на § 7, ал. 1 ПЗР на ЗМСМА. С чл.3 от ЗОС се установяват критериите за разграничение на общинската собственост на публична и частна, а в чл.7, ал.1 се установява забраната за придобиване по давност на имоти и вещи, публична общинска собственост, докато според ал.3-та имотите частна държавна собственост могат да бъдат обект на разпореждане и за тях се прилагат общите правила за собствеността, доколкото в ЗОС не е предвидено друго.

Независимо че ответната кооперация не представи нотариален акт по чл.20 от ЗСГ (отм.), по силата на който да е настъпил транслативният ефект на сделката, не може да се направи извод, че имотът по тази причина е станал държавна собственост. Или казано с други думи, наследниците на С. В. С. не са изгубили към него момент собствеността върху имота, който са предложили за продажба. Наследниците на С. В. С. са тези, които, евентуално, биха могли да заявят собственически претенции към имота. Но липсата на осъществен фактически състав на сделката по прехвърляне на имота не води до придобиването му от държавата. Вярно е, че ответната кооперация не успя да ангажира доказателства, че е собственик на имота, а в същност в процеса не са наведени и такива възражения. Единственото възражение срещу предявения иск е, че Община Котел не е собственик на посочените в исковата молба основания и то защото за процесния имот не бил съставен акт за държавна собственост. Съдът намира за излишно да коментира възражението на ответната страна за липса на съставен акт за държавна собственост, тъй като го намира за крайно несъстоятелно.

Ответната страна не оспори твърдението, че владее имота като собствен, но при положение, че ищецът не доказа, че е собственик на имота на заявените основания, съдът не може да коментира въпроса, дали ответната страна го владее на правно основание. Поради всички тези съображения съдът следва да отхвърли предявения иск.

Съдът следва да осъди Община К. да заплати на ПК сумата 250.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Община Котел., представлявана от кмета Христо Киров, съдебен адрес град С., ул. „-*************” **, ет.**, адв. С. Р., против ПК Г.С. Раковски”, седалище и адрес на управление град К. ул. “********” № *****, вписана с решение по фирмено дело № 1236/95 г. в регистъра на кооперациите при ОС Сливен, представлявана от председателя С.Ж.С.,*** е собственик на недвижим имот, находящ се в село Медвен, Сливенска област и представляващ дворно място, образуващо НУПИ № 170 в кв. 30 по плана на село Медвен, при граници на целия имот : от две страни улици и НУПИ № 169, ведно с построената в имота сграда – механа и останалите подобрения и трайни насаждения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл.64, ал.2 от ГПК (отм.) Община Котел ДА ЗАПЛАТИ на ПК “Г. Стойков Раковски”, с посочени данни, сумата 250.00 (двеста и петдесет) лева, представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :