МОТИВИ към присъда
№ 2 / 04.02.2010 г. по НОХД 192 /
Срещу подсъдимия Х.Х.С. *** е
повдигнато обвинение за това, че през периода от месец октомври 2007 г. до
месец септември 2009 г. в село Ябланово, Сливeнска област, след като е
осъден да издържа свои низходящи – Ю.0м Х.С., Х. Х. С. и А.Х.С., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски (24 вноски) на обща
стойност 3 150.00 лева, като деянието е извършено повторно, с което е
осъществил от обективна и субективна страна престъпният състав на чл. 183, ал.4
вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от
НК.
В съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, представителят на РП Котел поддържа
обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт. Моли на подсъдимия да
бъде наложено наказание пробация.
Подсъдимият признава, че за посочения в обвинителния акт
период не е изпълнявал задължението си за издръжка. Обяснява, че не разполагал
с парични средства, тъй като бил безработен. Моли съда да му наложи наказание
глоба.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и 18 от НПК всички
доказателства, събрани по делото, намира за установено следното:
Подсъдимият Х.Х.С. е роден на *** г., с начално образование,
осъждан, не работи, живее постоянно в село Ябланово.
Подсъдимият и св. З.С. са родители на А., родена на *** г., Ю. – родена на
13.11.94 г. и Х., роден на 12.11.95 г.
С решение № 166 от 28.12.2005 г., постановено по
гражданско дело № 21/2005 г. на РС Котел, съдът е прекратил с развод брака между
подсъдимия и св. З.С.. Родителските права по отношение на трите непълнолетни
деца са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на лични
контакти. Бащата е осъден да заплаща на майката, като законен представител на
трите деца, месечна издръжка в размер на 40.00 лева за детето А. и по 30.00
лева за всяко от децата Х. и Ю., считано от влизане на решението в сила.
Решението е влязло в сила на 01.02.2006 г.
С протоколно определение от 10.07.2008 г., постановено по
гражданско дело № 19 / 2008 г. на РС Котел, съдът е одобрил постигната
спогодба, по силата на която размерът на присъдената издръжка е увеличен и
подсъдимият се е задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 50.00 лева за
всяко от децата. Определението за прекратяване на делото като спогодено е
влязло в сила на 18.07.2008 г.
По делото са приложени доказателства, че на три пъти
подсъдимият е заплатил общо 700.00 лева, с които е покрил задължението за
издръжка за седем месеца – от месец февруари 2006 г. до месец август 2006 г. До
18.07.2008 г. задължението на подсъдимия е било в размер на 100 лева месец или
за периода месец октомври 2007 г. до месец юни 2008 г. общият размер на
задължението е 900.00 лева. От 01.07.2008 г. до 17.07.2008 г. размерът на
дължимата издръжка е 56.78 лева, а от 18.07.2008 г. до 31.07.2008 г. – 67.76
лева. Сборът от двете стойности е 124.54 лева – толкова е задължението за издържка за целия месец юли 2008 г. За периода от месец
август 2008 г. до месец септември 2009 г. общият размер на издържката
е 2 100.00 лева. Следователно дължимата за периода от месец октомври 2007 г. до
месец септември 2009 г. издръжка е 3 124.54 лева.
Не се спори и се потвърждава както от показанията на
двете свидетелки, така и от обясненията на подсъдимия, че, освен вече
посочените 700.00 лева, не е плащал останалата част от задължението си за
издръжка.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото писмени и гласни доказателства.
При така приетото за
установено, съдът стигна до правния извод, че подс. Х.Х.С. следва
да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 от НК затова,
че през периода от месец октомври 2007 г. до месец септември 2009 г. в село Я.,
С. о., след като е бил осъден да издържа трите си непълнолетни деца – Ю., Х.и А.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски (24
вноски на обща стойност 3 124.54 лева), като деянието е извършено повторно.
Налице са всички обективни
и субективни признаци на състава на престъплението по чл.183, ал.4 от НК. По
силата на посочените по – горе два съдебни акта подсъдимият е бил осъден да
плаща издръжка на трите си деца. Безспорно е установено, че за посочения период
подсъдимият не е изплатил задължението си, възлизащо общо в размер на 3 124.54
лева. Съдът оправда подсъдимия, затова, че през месец юли 2008 г. не е изпълнил
задължението си в размер на 25.46 лева. За месец август 2008 г. на подсъдиимя е било повдигнато обвинение затова, че не е
заплатил издръжка в размер на 150.00 лева, като не е отчетено обстоятелство, че
увеличеният размер на издръжката е дължим от 18.07.2008 г.
Независимо, че две вноски са платени през периода,
посочен в обвинителния акт, се счита, че са платени за погасяне
на задължението от момента на възникването му. Подсъдимият не се счита
освободен от наказателна отговорност поради обстоятелството, че не разполага с
достатъчно пари, за да издържа децата си. Това обстоятелства би могло да се
вземе предвид при индивидуализацията на наказанията.
Деянието е извършено при
условията на повторност. С присъда, постановена по
НОХД № 44/2007 г. на РС Котел, в сила от от
19.07.2007 г., подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.1
от НК и му е било наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева.
Деянието е извършено с
пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и ги е желаел.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
прецени обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия,
оцени и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно
изискванията на закона. В чл.183, ал.4 от НК се предвиждат следните наказания :
лишаване от свобода до две години или пробация, както
и обществено порицание. За да определи наказанието измежду двете алтернативи,
съдът съобрази, че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
които мотивират налагане на по – тежкото по вид наказание. Подсъдимият е
осъждан три пъти, което говори за личност с трайно установени формирани нагласи
към извършване на общественоопасни деяния. Като
особено отегчаващо отговорността обстоятелства съдът преценява пълната му дезинтересираност от трите му деца. Следва да се подчертае,
че издръжката се присъжда именно, за да бъдат издържани децата и за им бъде
гарантиран един минимален жизнен стандарт, което, пък, прави престъплението
особено укоримо от морална гледна точка. Периодът,
през който подсъдимият не е изпълнявал това си задължение като родител е
обезпокоително дълъг – две години, през които дължимата сума е в относително
висок размер – 3 124.54 лева. Подсъдимият заяви, че бил безработен, което съдът
донякъде смекчаващо отговорността обстоятелство, без, обаче, да му отдава
особена тежест. Подсъдимият е в трудоспособна възраст и не е оправдано цели две
години да не може да заработи по 150.00 лева на месец за издръжка. По – скоро неплащането на издръжката се дължи на нежеланието му да
дава издръжка, отколкото на липсата на средства. Всички тези обстоятелства
мотивира съда да наложи на подсъдимия наказание три месеца лишаване от свобода,
което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор (или затворническо
общежитие от закрит тип). Липсват предпоставките за приложението на чл.66, ал.1
от НК, тъй като подсъдимият е осъждан. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът
следва да приведе в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода,
наложено по НОХД № 130/2006 г. на РС Котел, изтърпяването на което е било
отложено за три години изпитателен срок, считано от 13.09.2006 г., тъй като
настоящото престъпление е извършено в изпитателния срок. Съдът разпореди
проведеното в изпълнение наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим и да бъде изтърпяно в затвор (затворническо общежитие от закрит тип).
Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото в чл.183, ал.4 от НК
наказание обществено порицание, което разпореди да се изпълни чрез залепване на
препис от присъдата на видно място в кметството в село Ябланово
за срок от десет дена.
Съдът прецени, че посочената комбинация от наказания би
подействала превъзпитателно на подсъдимия и би го мотивирала за в бъдеще към изпъление на задълженията му като родител. Съдът счита, че
с другото предвидено като възможност наказания пробация
не биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенция.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :